„Имотен „балон“ означава много резки и безконтролни процеси, които водят след себе си големи загуби, фалирали предприемачи, голяма задлъжнялост към банките, незавършени проекти, замразени инвестиции, свръх предлагане и липса на интерес за инвестиране в имоти поради много комплексни причини.

Вече бяхме свидетели на подобен сценарий, но той се движеше от много други фактори, каквито не наблюдаваме в сегашния ръст. В момента ценовите нива в големите градове се равняват с тези от 2007-2008 година, като на места ги надминават. Т.е. ако 2008-2009 година отчитаме като периода, в който „балонът се спука“, то ние вече наваксахме тези ценови нива, макар не в цялата страна. Истината е, че следващото дъно на пазара ще бъде като закономерност по-високо от предишното. Затова инвестицията в недвижими имоти е толкова устойчива във времето. Би следвало да очакваме и пикът да надвишава предишния. Имотният пазар има собствен ход, ръководен от съотношението между търсене и предлагане, но до известна степен може да бъде контролиран с политики и стратегии, за да не се превърне в „балон“. В основата на предприемането на такива политики стоят анализите за нуждите и капацитета на пазара, базирани на максимално реална и точна статистика, с каквато нашият сектор не разполага“. 

Перфанова допълва, че друг рисков фактор е пренасищането на пазара с ново строителство в една и съща територия. Там, където има повече предлагане, отколкото търсене, цените тръгват надолу, а изкуственото им задържане на високи нива би довело до сценария от 2009г. Според експертът, постоянната употреба на термина „имотен балон“ може да създаде и паника, която като резултат да предизвика още по-рязко покачване на цените.